Снимка: skymedia-bg.com

Народният театър „Иван Вазов“ е завършен през 1906 г. по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер. Това е едната от двете Театърът е построен по проект на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които вече са автори на множество театрални сгради във Виена, Одеса, Загреб, Прага, Висбаден, Братислава и други европейски градове, превърнали се в забележителности. Основите са положени на 4  юни 1904 г. на мястото на дъсчения театър “Основа”, където преди това трупата е играла своите представления, а в края на 1906 г. сградата е завършена и струвала тогавашни пари 1 500 000 лв. Залата тогава събирала 900 зрители Интересът към откриването на театъра е изключително голям. Датата 3 януари 1907 г. остава в историята с това, че, възмутени от дворцовия характер на това национално събитие, студентите от Софийския университет освиркали кортежа на княз Фердинанд, тъй като смятат, че откриването на Народния театър се е превърнало не в “народно”, а в “дворцово” дело. За откриването на новия храм на Мелпомена се подготвя специално написания от Иван Вазов пролог “Слава на изкуството” и част от историческата драма “Иванко” на Васил Друмев. По същия повод се обявява и конкурс за написване на българска драма и специална увертюра. Конкурсът е спечелен от Антон Страшимиров с комедията “Свекърва” и от Петко Тодоров с драмата “Първите”, а Добри Христов написва “Тържествена увертюра “Ивайло”.

През февруари 1923 г. по време на представлението на “Райна Княгиня” декорите на сцената внезапно пламват. Въпреки, че актьорите, персоналът и публиката се хвърлили самоотвержено да гасят пожара, огънят изпепелил и сцената, и салона. Възстановяването на театъра продължило до 1929 г.  по проект на дрезденския професор Мартин Дюлфер, който издига напълно нова, модерна сцена и оформя театъра в стила на неокласицизма.

Последната голяма реконструкция на Народния театър е от 1972 до 1976 г. Основната задача на проекта под ръководството на арх. Иван Тонев и проф. инж. Венелин Венков е да се възвърне първоначалния вид на зданието. По същото време се изгражда и сцеиална Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е и автор на завесата на театъра – неугасващия Феникс.

Източник: https://nationaltheatre.bg/