Наричат я „белите дробове на София“, заради огромната зелена площ, която заема в самото сърце на столицата.  Тя е паметник на градинското и парково изкуство от национално значение. През годините, Борисовата градина се е превърнала в любимо място за разходки и развлечение на няколко поколения столичани и си е спечелила славата на най-красивия и предпочитан софийски парк. Алеите ѝ пазят спомени за стъпките на редица хора на изкуството, намирали тук вдъхновение, за тайни срещи и целувки, за безгрижен детски глъч и нажежени футболни страсти. Едва ли има софиянец, който няма лична история, свързана с Борисовата градина, но малко от тях знаят подробности за нейната история.

Днес, Борисовата година е на повече от век. Началото ѝ е поставено през 1882г. Дотогава мястото е градска мера, в която се пасе добитък. Местността се наричала „Табията“, заради близостта ѝ със стара турска табия (укрепление). След Освобождението на този терен войсковите части на Софийския гарнизон провеждат ученията си. През 1879г. значителна част от територията на днешния парк е превърната в руски гробища. Това предизвиква гражданско негодувание и много скоро след това, през 1882г., по общинско нареждане, то бива закрито.

По това време, тогавашнят кмет на София Иван Хаджиенов предлага на това място да се направи разсадник (пепиниера), откъдето да се набавят дръвчета, храсти и цветя – както за нуждите на тази градина, така и  за другите обществени градини, които тепърва трябвало да се създадат. На заседание през март 1882г. Съветът на градското общинско управление одобрява идеята на кмета. След няколкомесечно щателно проучване Хаджиенов намира подходящия човек за реализиране на плана си – градинарят на румънския кралски двор – швейцарецът Даниел Неф. Той изработва първия план на градината, организира разсадник в долната част при реката и си построява къща за живеене.

Първоначално са засадени 10 000 фиданки с богат видов състав. През 1884г., когато посадъчният материал става годен за работа, Неф засажда с любимите си акации долната лява част на проектираната градина, устройва лехи с цветя и поставя входа (портата) откъм Цариградско шосе. За две години площта на разсадника е увеличена с 14 хил. кв. м. По това време е направено и езеро с риби и патици.

До къщата на градинаря е имало цветарници, които са използвани, както за градината, така и за продажба на цветя на населението. Пепиниерата вече представлява една оформена градина, разположена на 300 декара с четири основни алеи. Освен по протежение на Цариградското шос,е градината се разширява и в югозападна посока до мястото на старото игрище „Левски”, засажда се гората над него, построява се бюфет и се създава Голямото езеро (1889).

Коренна промяна в растителния състав на градините и уличните насаждения в столицата се извършва през 1888г., когато по препоръка на княз Фердинанд повечето от акациевите дървета трябва да се заменят с горски дъб, явор, ясен, бреза и др. Първите няколко десетки дъба са пренесени от гората в Лозенец. Първият е засаден до къщата на градинаря. В следващите 3-4 години масово се засаждат широколистни дървесни видове, докарани от Пасарелската и Кокалянската гора. Към 1890г. от Рила планина са донесени и значителни количества иглолистни дървесни видове – черен бор и смърч. Засадени са и такива екзотични видове като секвоя, кедър, гинко билоба и др.

През 1892 г. започва строителството и на Астрономическа обсерватория на Софийския университет, завършена през 1894г.

На 9 януари 1895 г., в чест на престолонаследника княз Борис, навършващ тогава 1 година, Пепиниерата получава официалното си име – „Княз Борисова градина“. В края на века разсадникът вече носи значителни приходи на общината от продажбата на фиданки и цветя.

През 1899г. Голямото езеро до входа, получило името „Ариана“, е разширено и реконструирано. Години наред, през лятото, софиянци се наслаждават на разходки с лодки в него, а зимно време го използват за пързалка. В него е оформено островче, върху което се построява казино.

Разширява се и цветната градина, оформят се нови алеи – за пешеходци, конници и велосипедисти. На мястото на бивше мочурище е създадено още едно, по-малко езеро, наречено Рибно (по-късно Езерото с лилиите). В рибното езеро са поставени червени рибки и водни лилии. Към 1900 г. Борисовата градина е с размер над 500 декара.

През 1906 г. за главен общински градинар е назначен елзасецът Йосиф Фрай – страстен любител на цветята. Той преустройва градината по собствен план, доразвивайки идеите на Неф. През 1910-1912 г. засажда двете главни алеи в долната част на градината – липовата и кестеновата, а в горната част открива широката централна и двете странични алеи – от Детското игрище до Рибното езеро. По негова идея е създаден Розариумът и заповат да се организират ежегодни цветарски изложби.

От 1920 г. в градината се поставят бюст-паметници на видни българи. Първият е на Иван Вазов по повод седемдесетия юбилей на писателя. Постепенно броят на бюстовете-паметници расте и са включени едни от най-известните български родолюбци, като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Марин Дринов и мн. др.

Създадено е Училище на открито, използвано и като интернат за деца сираци на руски емигранти. Прави се скулптурната украса на Рибното езеро, която се мени през годините. Изграждат се някои от известните чешми – в близост до езерото е направена чешмата с мечката, а в централната част на градината е Народната чешма, по-късно облицована с бигор и наречена Бигоровата чешма.

Постепенно в парка започват да се изграждат редица спортни съоръжения – Скаутско игрище (на мястото на днешната лятна естрада), Арменско игрище (на мястото на езерото с патиците), тенис кортове. Още през 1903г. в северозападната част на градината, на мястото на руските гробища, е разрешено изграждането на игрище на гимнастическото дружество „Юнак”, на ловджийското „Сокол” и на колоездачното и туристическо дружество – общо 77 декара. През 1922г. в местността Пустинята e отпуснато място от около 60 декара за изграждането на колодрум на Българския Народен Спортен Съюз и на Първо Българско Колоездачно Дружество. Мястото е отстъпено безплатно за ползване за срок от 15 години. Управата на софийското колоездачно дружество се амбицирала да построи колодрум по случай балканиадата през 1931г. Столицата се сдобива с колодрум, какъвто няма не само на балканския полуостров, но и в доста от по-напредналите държави в Европа. Малко по-късно в близост е определен терен и за спортно игрище на футболния клуб „А.С.23“ (59 декара). През 1924г. общината предоставя място в западната част на Борисовата градина и на спортен клуб „Левски“, там където днес е едноименният национален стадион. Той е построен с доброволен труд и е завършен през 1926г.

Колодрумът е открит през 1928г., а две години по-късно и стадион „Юнак“. Така към 1933г. спортните съоръжения в парка заемат площ от 177 декара.

Около 1930г. в средата на рибното езеро, освен жабите и костенурките, е изградена каменна лилия, от която също бликали струи вода. Десетина години по-късно за пореден път е направена нова скулптурна украса на езерото. В центъра, заобиколен от известните костенурки и жаби, е поставена фигура на къпещи се деца, по проект на скултура Васил Зидаров. В близост до езерцето е направена и чешмата с мечката.

През своята дългогодишна дейност като общински градинар Йосиф Фрай превръща тогавашната градина „Княз Борис Търновски” в разкошен парк, който по красота и простор съперничи на дворцовите паркове в Евксиноград и Враня.

След Фрай голяма заслуга в уреждането на парка имат градинарите Георги Николов (1933 г.) и Георги Духтев, назначен за управител на „Градини и паркове“ през 1934г. За краткия период, в който Георги Николов е заемал тази длъжност освен текущите работи по поддръжката на градината, по негов проект са прокарани горски пътеки, скали, пейки, полубеседки и горски ручейчета. Благодарение на Георги Духтев и на тогавашния кмет на града инж. Иван Иванов в парковото дело на столицата настъпва подем. Старият розариум се разширява, на мястото на бюфета е построено Детско игрище, прави се балюстрадата при Рибното езеро.

През 1937г. започва строителството на къпалня Княгиня Мария Луиза по проект на арх. Борис Далчев, открита през 1939г.

Съществен момент за оформянето на новоустроените територии в градината е изграждането на „Японския кът” в частта над Рибното езеро към Цариградското шосе. Това става през 1940г. и растенията за къта, предимно вишни, са изпратени от Япония чрез японския пълномощен министър Хачия в знак на приятелски чувства на японския към българския народ.

През втората половина на XX век, в Борисовата градина са изградени детски кътове, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база.

След 9 септември 1944г. започва нов период в развитието на градината. Името е променено на „Парк на свободата“. През 1952г. започва строителството на алпинеума.

На 2 юни 1956г. е открита „Братската могила“ – паметник на загинали антифашисти, оформен като голяма архитектурна скулптурна композиция, над която се издига 41-метров обелиск.

През 1959г. в лесопарковата част е изградена първата телевизионна кула в София и България, висока 120м. Къпалнята е преименувана на „Република“.

От 1963 до 1973г. след реконструкцията на бул. „Ленин“ („Цариградско шосе“) и двукратното разширение на стадион „Васил Левски“ от парка са отнети 30 декара.

През 1972г. езерото „Ариана“ е преустроено, емблематичната бирария на островчето, събирала години наред бохемата на столицата, е разрушена.

От 1984г. цялата територия на парка възлиза на 4120 декара, а представителната част е 326 декара. Последната му голяма реконструкция е през 1986г., проектирана от колектив с ръководител инж. Георги Радославов.

В началото на 1992г. се връща старото име – Княз Борисова градина, или накратко Борисова градина, както я наричаме днес.

Спомени за Борисовата градина

Източник: https://borisovagradina.com