Къщата с ягодите

Улица Сан Стефано 6 се намира архитектурният шедьовър, който столичани наричат Къщата с ягодите. Тя е построена за банкера Димитър Иванов и неговата съпруга през 1930 година по проекта на архитекта Георги Кунев. Къщата е била средище на Софийския елит, където домакините са организирали своите приеми. Сградата разполага със сцена за музиканти, помещения за прислуга и специален вход за карети.
След национализирането й през 1944 тя е превърната в посолство, а после в представителство на СССР в България. През 1990 година тя е върната на наследниците на първоначалния й собственик, а по-късно продадена. Днес тя е със статут на културен паметник.

Къща – музей „Иван Вазов“

Къщата- музей на Иван Вазов е построена през 1895 година със заем на стойност 30 000 златни лева. Бележитият български автор е създал едни от най-големите си произведения докато е живял в нея.  От създаването си до днес тя се явява културно средище. До смъртта на Иван Вазов там се организират редица срещи на културния елит на столицата. Малко след това къщата се превръща в литературен музей, чийто уредник е Елин Пелин в продължение на двадесет години.
 
„Музеят на националния ни класик е съдбовно място, защото пази и паметта за огромната народна енергия. Тук се спира шествието на запасните и действащи офицери, понесло огромната скръб от подписването на Ньойския договор, за да намери утеха в думите на своя национален поет. Тук през 1920 година в продължение на четири часа под балкона на Вазов преминава всенародна манифестация, за да го поздрави за юбилея му, и в безброя на това изумително множеството са и престарелите опълченци от шипченските боеве, завинаги запомнени в могъщото слово на поета… Тъкмо тази скромна, но достолепна къща в сърцето на българската столица показва, че сме истински европейци. Съхранили сме през всички исторически и идеологически превратности дома на голямото и същностно национално Слово, дома на Вазов, първосъздателя на националния ни космос. Благодарна съм на всички щедри и добронамерени усилия, които ще превърнат музея в сияйно място и отвън”
(Мирела Иванова, уредник на музея)

Къщата на Димитър Яблански

Този паметник на културата е разположен в сърцето на града на булевард Цар Освободител. Сградата е построена през 1907 година по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, който е бил известен със своите умения. Сред неговите проекти са Турското посолство, Синагогата и Централната баня. Къщата е създадена за семейството на финансиста Димитър Яблански, който е бил кмет на София и министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Във времето тя търпи множество трансформации като до началото на деветдесетте години на миналия век изпълнява функциите на посолство, а след това е превърната в частен клуб.

Градското казино

През 1908 г. на мястото, където преди Освобождението (1878) се намира бейският харем, а за кратко след това – пожарната команда, е построено Градското казино. Проектът е дело на архитект Наум Торбов, възпитаник на Училището за изящни изкуства в Букурещ, привърженик на национално-романтичното течение в архитектурата и автор на над 100 обществени, промишлени и жилищни сгради в София и страната.
Елегантната сецесионова сграда има покрита тераса, издадена пред основната фасада внушителна част (ризалит) и два характерни купола, свързани от покривна арка. Съдържа гостилница, кафе-сладкарница, бирария, хазартен кът и най-големия в столицата салон, събирал тогавашния елит на балове, тържества, концерти и изложби. Разположено недалеч от Княжеския дворец и в Градската градина – едно от любимите места за разходка на софиянци, Казиното бързо се превръща в средище на културния и светския живот. В него се организират изложби, концерти и гастроли на чуждестранни музиканти, от 1910 г. всяка събота гостува трупата на Народния театър, а на 30 януари 1929 г. се провежда първият конкурс „Мис България“. Между редовните му посетители са Елин Пелин, Георги Райчев, Теодор Траянов, Кирил Христов, Симеон Радев и др. Градското казино обаче придобива и печална известност –анархистката група „Червени братя“ го избира за обект на терористичен акт (1 февруари 1915 г.), в който загиват четирима души, сред които и дъщерята на тогавашния военен министър генерал-лейтенант Иван Фичев. 
Сградата понася огромни щети при англо-американските бомбардировки на 10 януари и 17 април 1944 г. През 1948 г. започва нейното възстановяване и реконструиране в днешния двуетажен вид и изчистен от декорации модернизъм по проект на арх. Николай Казмуков. Обявена за архитектурен паметник на културата тя е предоставена на Съюза на българските художници и се ползва за изложбена зала. От 1973 г. в нея е настанена Софийската градска художествена галерия, която отваря официално врати за публика през 1977 г. (Източник: Градско казино – Белезите на войната (cyramax.site))

Гранд хотел Империал

Една от най-красивите сгради в предвоенна София е някогашният гранд хотел „Империал“, издигната през 1920 г. по поръчка на крупния индустриалец Иван Балабанов. Автори на великолепното съчетание от барокови форми и сецесионна украса са безспорните таланти на българската строителна и архитектурна школа от началото на ХХ в. – Кирил Маричков и Георги Фингов. Със своите пет етажа величествената постройка е сред най-високите в столицата и е първата стоманобетонна сграда с рамкова конструкция в България.
Гранд хотел „Империал“ предоставя на своите клиенти елегантно мебелирани в светли тонове стаи и луксозни апартаменти с централно отопление, телефон, течаща топла и студена вода, както и с прекрасен изглед към Витоша и Царския дворец. Луксозният комфорт се допълва от асансьор, красиво стълбище с вечнозелени растения, обширен салон-читалня с кожени кресла, бар-вариете и изискан ресторант с оркестър, който изпълнява последните модни мелодии. Вкусните блюда са поднасяни в плата от масивно сребро и сервирани в баварски порцелан от най-високо качество, а най-добрите български и вносни вина – в кристални чаши от Бохемия. През годините в хотела отсядат японският принц Такамацу с принцеса Кикуко и свитата им, индуският писател Рабиндранат Тагор, херцог Алберт фон Вюртемберг, принц Готфрид фон Хоенлое и много други.
Къщата е силно засегната от бомбардировките през Втората световна война, а при реставрацията от 1945 г. не са възстановени изящно оформеният мансарден етаж и куполът. Въпреки това днес тя е останала самотен спомен за предвоенните години, когато цялата дъга на пл. „Народно събрание“ е заета от изящни неокласически и сецесионни къщи.
На 10 януари 1944 г. центърът на София е сринат и опожарен от изсипаните над него 450 т бомби на прелитащите в няколко вълни самолети на англо-американската авиация. Над руините остава да стърчи само „Империал“, макар и с изгорял покрив.
След 1944 г. хотелът е национализиран, а сградата му – възстановена и преустроена под ръководството на архитект Станчо Белковски. През годините в него се помещават  хотел „Средец“ и бар „Ориент“, „Интерпред“, ЦК на ДКМС и Първа частна банка. Днес е офис сграда, чиито собственици са наследниците на Иван Балабанов. (Източник: Гранд хотел „Империал“ – Белезите на войната (cyramax.site))