Град София преди освобождението на България

(спомени на Михаил Тенев)
Любопитен разказ от първо лице за София около освобождението ни е оставил Михаил Тенев, финансист, банкер и политик. По време на руско-турската война той е преводач към руската армия, а след освобождението заема чиновническа длъжност във Временното руско управление, оглавявано от княз Дондуков-Корсаков, когато пристига за първи път в младата българска столица София. По-късно се издига до министър на финансите в правителството на Димитър Греков и управител на БНБ. Спомените му са публикувани в „Михаил Тенев. Живот и дейност.“ (1940, 2014).

София до Освобождението на България е била турски вилаетски град, седалище на валия, на български митрополит, на иностранни консули – австрийски, френски, италиански, и на независима австрийска поща; заемала е едно ограничено пространство, между сегашните улици: бул. „Фердинанд“, „Патриарх Евтимий“, „Царица Йоанна“, „Солунска“, бул. ,Хр. Ботев“, част от бул. „Сливница“, „Цар Симеон“, „Тетевенска“, бул. „Дондуков“, „Дунав“, „Московска“, „Париж“, „Цар Освободител“, „Цар Шишман“. До Освобождението София е броила 14 000-15 000 души население. Прочети повече…

Заведенията. Спомени за стара София

Из книгата на Драган Тенев „Тристахилядна София и аз между двете войни“, София, Български писател, 1997, с. 285-289
Когато се обръщам назад през годините и се опитвам да си спомня какви и колко бяха ресторантите, гостилниците, аперитивите, сладкарниците или нощните барове в София от времето на нейното „тристахилядничество“, веднага съм длъжен да предупредя – броят им не беше никак малък, ако човек ги разпределеше „на глава от населението“, както правят статистиците.
Разбира се, сред туй внушително множество от „хранителни и увеселителни заведения“ нямаше нито едно от типа на „Шератън“. Или пък на „Витоша“. Но в замяна на това в града бяха пръснати толкова много подобни „богоугодни места“ като изброените по-горе, и то с толкова различни „ценови политики“, че всеки можеше да си намери своето подходящо кътче и никой не се чувстваше неудобно. Или пък не сред свои.
Трябва да ви кажа, че като интериор, кухня и обслужване на първо място сред софийските ресторанти по най-естествен начин стоеше прочутият някога „Юнион клуб“ – средището на чуждите дипломати, на нашите банкери, политици и т. н., където „нашего брата“ и подобни на нас нямаха достъп. В „Юнион клуб“ се влизаше само с карти – както е сега в съвременните творчески клубове. Прочети повече…