Пренеси се във времето и

преоткрий тайните на София

На  3 април 1879 г. София става столица на България с 11 694 жители, 2 училища и 10 хана

Архивите сочат, че когато София става столица, в града е имало 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи.

Според данни от първото официално преброяване на София през 1880 г. жителите на столичния град са 20 856, от които 12 368 са мъже. Само 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са дошли отвън.

През първите няколко десетилетия след Освобождението в София са построени едни от най-известните сгради, които оформят уникалния вид на столицата – Народното събрание, Народният театър „Иван Вазов“, Централната минерална баня, Академията на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Народната библиотека, храм-паметникът „Св. Александър Невски“ и др. Най-красивите и впечатляващи от тях са обявени за паметници на културата.

Изгубени истории


Цветовете на София

Борисовата година е на повече от век. Началото ѝ е поставено през 1882г. Дотогава мястото е градска мера, в която се пасе добитък. Местността се наричала „Табията“, заради близостта ѝ със стара турска табия (укрепление). След Освобождението на този терен войсковите части на Софийския гарнизон провеждат ученията си. През 1879г. значителна част от територията на днешния парк е превърната в руски гробища. Това предизвиква гражданско негодувание и много скоро след това, през 1882г., по общинско нареждане, то бива закрито. Прочети повече.


Разходка из Лозенец

Откъс от „Лозенец в шепота на старите липи“ от Магдалена Гигова.

За някои Лозенец е просто квартал в София. За други – неуместна представа за лукс. За трети  аромат на сладко от бели череши, бохемски нрави и величави времена. За мен Лозенец мирише на детство. На онова сладостно безвремие, в което чертаехме с парче керемида „дама” направо на платното, без да се боим, че ще мине кола, опосквахме още в цвят джанката на съседа и роптаехме срещу правилото „лампите трябва да се палят вкъщи”, щом играта на жмичка е най-хубава по здрач. Прочетете повече.

Разходка из

Йуджбунар

Днес пространството около улица „Пиротска“ без съмнение е едно от най-шарените, самобитни и оживени точки в самото сърце на града, запазило и до днес нещо от духа на Стара София. Но, ако нейната източна част от булевард „Мария Луиза“ до Женския пазар и улица „Стефан Стамбалов“ ни навява спомени за онази стара търговска, буржоазна „Пиротска“, където магазините били по-скъпи и по-едри, а дамите от висшето общество се разхождали с новите си европейски дрехи, то от „Христо Ботев“ на изток, тя е съхранила последните остатъци от един от най-бедните, но и най-знаменити исторически квартали на Стара София – „Ючбунар“. Прочети повече.

Опиши ни твоето предложение за локация, която да бъде включена в Музей на времената

Включи се!